Какво е контракултура
Терминът контракултура на испански е буквален превод от английски език, по-специално от думата контракултура. От историческа гледна точка създателят на етикета за контракултура беше американецът Теодор Розак.
Общи характеристики на контракултурата
- Тези, които популяризират този тип демонстрации, изразяват социалното си несъответствие. По този начин хипитата от 60-те години имаше начин на живот, противоположен на консуматорството, ценностите на капитализма и моралните ценности на обществото.
- Тези движения първоначално имат маргинален, спорен и радикален компонент. Рокерите през 50-те или пънкарите през 70-те години бяха градски племена, чиято естетика се смяташе за подривна от широките слоеве на обществото. С течение на времето и двете движения се приспособиха към конвенционалната култура.
- Идеалът на свободата е преобладаващият в този тип течения. В този смисъл американските писатели от поколението Бийт защитават употребата на наркотици и сексуалната свобода като знамена и в същото време се противопоставят на американския начин на живот, на американския начин на живот.
- По-голямата част от противокултурните прояви включват разнообразни елементи: решителна естетика, тип музика и алтернативен модел на живот.
- Контракултурата обикновено се свързва с младежта (понякога младите хора, които се противопоставят на конвенционалното са студенти, а понякога са малцинствени групи от бедните квартали на големите градове).
Много контркултурни движения възникват през 60-те години
През 60-те години се появяват няколко епизода, които до голяма степен могат да обяснят появата на различните контракултурни течения. Някои от тях бяха следните: войната във Виетнам, разочарованието в широки сектори на левицата от съветския тоталитаризъм, борбата за граждански права в САЩ или философската критика на капиталистическия модел. Всички тези елементи създаваха нова социална съвест и дух на бунт.
В този ред могат да се запомнят няколко събития:
1) През май 68 г. от французите много студенти симпатизираха на маоизма, алтернативен комунистически ток на съветския,
2) студентските бунтове в САЩ се противопоставят на войната във Виетнам и расовата сегрегация и
3) Испанските студенти изразиха недоволството си от режима на Франко, а мексиканското студентско движение от 1968 г. се противопостави на полицейските репресии срещу студентите.
Фройд и контракултурата
Фройд е ключов мислител за разбирането на 20 век и някои от неговите културни и контракултурни прояви. За него културата поражда дискомфорт в цялото общество, защото в крайна сметка налага налагането на мнозинство и потискащ модел, който води индивида до отчуждение.
Това мълчаливо налагане поражда несъответствие в някои социални сектори и оттам се създава необходимостта от създаване на нови хетеродоксни течения, вдъхновени от свободата и противно на традиционната култура.
Снимки: Fotolia - Anvino / Ebamo