Определение на епидермиса
Епидермисът е повърхностната лигавица на тялото, покриваща я практически в своята цялост, с изключение на отворите и лигавицата, където тя продължава с тъканта на лигавицата, наречена епител.
От микроскопична гледна точка тя се състои от сплескани клетки, които са подредени на слоеве, от които главно се разграничават две, вътрешен или дълбок слой, съставен от активни клетки в постоянна репликация и външен слой, образуван от мъртви клетки. Клетките се размножават в най-дълбокия слой на епидермиса и оттам преминават към по-повърхностни слоеве, тъй като клетките достигат отвън, запълват се с кератин, докато най-повърхностният слой или роговият слой се състои само от клетки без органели, в които цялото пространство е заето само от кератин. При този процес на трансформация, кръстовищата между клетките отслабват, което благоприятства от тях да излязат, отлепват се и отстъпват на нови клетки от по-дълбоките слоеве.
Епидермисът има вариации в дебелината в зависимост от местоположението си, на нивото на дланта на ръцете и ходилата достига максималните си размери, за да позволи по-голяма защита на тези зони, в области като около очите той има по-малка дебелина.
В епидермиса липсват кръвоносни съдове, но е богат на нервни окончания, което му придава голяма чувствителност. В най-дълбокия му слой са клетки, наречени меланоцити, които имат функцията да произвеждат пигмент, наречен меланин, който придава цвета си на кожата. Меланинът се произвежда в отговор на излагане на слънчева светлина, особено на ултравиолетово лъчение, неговата функция е да действа като бариера, която не позволява на тези лъчения да преминат върху кожата, толкова повече излагане на слънчева светлина ще има по-голямо производство на меланин, който ще произведе пигментация или потъмняване на кожата.
