Известна още като религиозна свобода, тя се счита за основно право. Тя се състои в това да можеш да избереш всякакъв вид религиозни убеждения, както и възможността да не избереш някоя и да се обявиш за атеист или агностик.

Става въпрос за признаването, че всеки индивид трябва да бъде уважаван заради своите религиозни убеждения и практики. Това означава, че никой не трябва да бъде принуждаван да се откаже от своите убеждения, нито да бъде жертва на какъвто и да е вид принуда в това отношение.

Демокрация и свобода на поклонение

Демокрацията, както я разбираме днес, е сравнително скорошна реалност, тъй като най-близкият й произход е във Френската революция от 1789 г. Именно в този исторически контекст е провъзгласена Декларацията за правата на човека и гражданина. Този текст подчертава основна идея, свобода. В този смисъл свободата се разбира като възможност за правене на всичко, което не вреди на другите.

Не е изненадващо, че това схващане за свободата може да се проектира върху религиозни вярвания.

Неспазването на религиозните идеи би означавало противопоставяне на свободата на изразяване, основен аспект на всяка демократична политическа система. Трябва да се отбележи, че демокрацията се основава на равенството на всички индивиди и паралелно на идеите за множественост и толерантност. В този смисъл не би имало множественост или толерантност, ако религиозните вярвания не могат да бъдат изразени публично с пълна свобода.

Свободата на поклонение е основно право, което все още не е реалност в световен мащаб

Във Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., по-специално между членове 18 и 21, се посочва, че религията на дадено лице трябва да се спазва както в частната, така и в публичната сфера. По същия начин се признава правото на промяна на религията.

От векове Инквизицията преследва всички онези, които са упражнявали религиозните си убеждения, противопоставящи се на католицизма. Всеки, който е вярвал в доктрини, които не са признати от Църквата и са ги изразявали в личен или публичен план, се е считал за еретик и може да бъде съден и наказан за това (обичайното наказание за ерес е отлъчване).

Свещеният офис или Инквизицията започва своето пътуване в Европа през Средновековието и най-накрая достига до Латинска Америка

Ако вземем за справка историята на Мексико, тя е белязана от напрегнатите отношения между църква и държава (Кристеровата война между 1926 и 1929 г. е ясен пример за борбата за власт между религията и политиката).

В съвременните западни демокрации свободата на религията престава да бъде проблем, тъй като във всички конституционни текстове е разкрита необходимостта от спазване на всяка религиозна доктрина. Репресиите по религиозни причини обаче са реалност в страни като Северна Корея, Пакистан, Сомалия, Афганистан, Сирия или Судан.

Изчислено е, че над 200 милиона християни са преследвани по целия свят.

Снимка: Fotolia - nikiteev