Думата функционализъм е приложима за различни дисциплини и науки, като социология, психология или архитектура. Във всяка от неговите области концепцията за функционализъм е теоретичен подход, основан на полезни и прагматични, тоест функционални принципи и перспективи.

Функционализмът в социологията е обща теория за социалната реалност

От 1930 г. нататък социологията като научна дисциплина е вдъхновена от нова теоретична парадигма - функционализъм. Това течение е било водено от социолози като Талкот Парсънс и Робърт Мертън, които са били вдъхновени от мислители като Дюркхайм, Конт или Спенсър.

Основните идеи на функционалистическото движение са следните

1) изучаването на социалната реалност като глобална система, тоест като цяло, т.е.

2) всеки компонент или структура на социалната система има специфична функция,

3) обществото е в балансирана ситуация, когато всяка социална структура допринася за нещо положително за функционирането на цялото общество и

4) обществото трябва да се разбира като стратифициран ред и с йерархична система.

Трябва да се отбележи, че понятието функция в социологията е възприето от друга област на знанието, биология (жизнените процеси изпълняват функция и тази идея е екстраполирана в сферата на обществото).

Функционализмът в психологията се основава на идеята за адаптирането на индивида към средата

Функционалистките психолози възприемат човешкия ум и поведение от техните специфични функции. С други думи, форма на знание или поведение ще бъде жизнеспособна, стига да е полезна. По този начин функционализмът в психологията се разбира като прагматичен и утилитарен подход.

Функционализмът като научна парадигма трябва да бъде поставен в края на 19 век и началото на 20-ти, а основните му представители бяха Уилям Джеймс, Харви А. Кар и Джеймс МакКин Каттел. Основните идеи на това течение са следните:

1) човешкото поведение трябва да се разбира като логическа последица от механизмите на природата (тази идея беше ясно вдъхновена от подходите на Дарвин към естествения подбор и борбата за оцеляване на най-силните),

2) психологията трябва да установи връзката между биологичните фактори на индивида и неговите психични процеси и

3) типът психичен процес на индивида е това, което позволява неговата адаптация към социална среда.

Функционализмът в архитектурата се опитва да даде полезни отговори на човешките нужди

В началото на 20 век функционализмът се появява като отговор на традиционната архитектура. Въведени бяха нови материали (например стоманобетон или стомана) и бяха възприети утилитарни подходи. По този начин важното при изграждането на сграда е да се подобрят практическите и функционални въпроси, а не орнаменталните аспекти. Основните представители са Валтер и Льо Корбюзие.

Снимки: iStock - FotoMaximum / cnythzl