Определение на Слънчевата система
Въпреки че разбирането и тълкуването, че човешкото същество, направено от начина, по който работи Слънчевата система, не винаги е било едно и също (в древни времена се е смятало, че Слънцето се върти около Земята), днес няма съмнение, че центърът на тежестта от тази слънчева система е именно Слънцето, около което орбитите планетите Меркурий, Венера, Земята, Марс, Юпитер (най-големият от всички), Сатурн (този с най-големите пръстени около обиколката му), Уран, Нептун и Плутон. До тези планети откриваме други тела като луни или природни спътници, астероиди, планети джуджета и други.
Очевидно центърът на Слънчевата система е не друг, а звездата, известна като Слънцето. Тази звезда, която заема почти цялата маса на Слънчевата система, има маса от седемдесет и пет процента водород, двадесет процента процент хелий и пет процента други елементи.
Разликите между планетите, които са част от Слънчевата система, са много забележими в няколко аспекта. В този смисъл, ако приемем, че диаметърът на планетата Земя е 1, диаметърът на Юпитер ще бъде единадесет пъти по-голям, този на Сатурн 9, 46 пъти по-голям, а този на други малки планети ще бъде 0, 382 (Меркурий) или 0, 53 (Марс). Докато орбиталният период на земната година представлява за планети като Юпитер повече от единадесет години, за Сатурн повече от 29 години и за Нептун 164 години (това има връзка с разстоянието на всяка планета от Слънцето и следователно с наличието на орбитите стават все по-големи, когато се отдалечават от него), периодът на въртене на един ден на Земята представлява за Марс 1, 03, за Меркурий 58, 6 и за Венера 243, за да назовем няколко.
