Определение на фигуративния смисъл

Образният език е част от ежедневната ни комуникация. Това е начинът на говорене, при който една идея се комуникира чрез друга и използваните термини имат връзка с първоначалната идея. Тази форма на език е известна още като образен смисъл и е широко използвана в литературните текстове, особено в поезията. Фигуративният смисъл е противоположен на буквалния смисъл, в който думите се използват със строгото им значение.

Така в буквален смисъл бихме казали „много съм жаден“, а в преносен смисъл бихме казали „умирам от жажда“. Като цяло, образният смисъл се използва за придаване на особена изразителност на езика и в същото време е начин да се каже нещо с определена интензивност и оригиналност. Използва се и за представяне на представа за идея.

Изражения, които човек ограничава себе си

Нека помислим за някой, който иска да каже нещо, но реши да се сдържа по някаква причина. В този случай би било казано, че „ухапете езика си“ (тук изображението на ухапване на езика е еквивалентно на мълчанието). Този тип локации не изпитват затруднения между говорителите на даден език, въпреки че могат да създадат объркване сред тези, които учат език. Много е вероятно чужденец с малко владеене на испански да бъде объркан с изявления като „гладуване“, „притежаване на дълъг език“ или „смях“.

Различни употреби на образния смисъл

Когато говорят разговорно, онези, които участват в разговор, използват образния смисъл, за да наблегнат на съобщение или да изразят иронично усещане за идея. Нека си представим, че сред група спътници има един, който се характеризира с лошото си настроение и при това обстоятелство има някой, който потвърждава „лъвът е на път да реве“ (в случая се говори за индивида с лошо настроение).

В контекста на журналистическата информация се появяват изрази с образно значение и по този начин се постига по-голямо информативно въздействие („Мадрид хвърля шампионата зад борда“ или „бегачът достигна целта в прах“).

В областта на литературата

В литературата много често се използва стилистичен ресурс, с който се цели да разкраси езика и да го даде с различно измерение от обичайното. По този начин с метафори, метоними и други ресурси е възможно да се придаде на думите образно значение (например „страданието на писателя пред празната страница“).

Именно в поезията образният смисъл придобива по-сложно измерение, тъй като поетът свързва думите с идеи извън обикновения език.

Свързани Статии