Определение на естествени числа

Трябва да се отбележи, че това бяха първият набор от числа, които хората използваха за преброяване на обекти.

Този тип числа са неограничени, тоест всеки път, когато числото се добави едно по едно, то ще отстъпи място на различно число.

Двете големи приложения на естествените числа са, от една страна, за посочване на размера на ограничен набор, а от друга, за отчитане на позицията, която даден елемент има в подредената последователност.

Също така естествените числа, по искане на група, ни позволяват да идентифицираме или диференцираме онези елементи, присъстващи в нея. Например, в социалната работа, всеки филиал ще има номер на член, който ще го отличава от останалите и това ще му позволи да не се бърка с друг и да има директен достъп до всички подробности, присъщи на грижите му.

Има такива, които считат 0 за естествено число, но има и такива, които не го правят и го отделят от тази група, теорията на множествата го поддържа, докато теорията на числата го изключва.

Естествените числа могат да бъдат представени в права линия и ще бъдат подредени от най-малко до най-голямо, например, ако се вземе предвид нулата, те ще започнат да се пишат след нея и вдясно от 0 или 1.

Но естествените числа принадлежат към набор, който ги обединява, този на положителните цели числа и това е така, защото те не са десетични или дробни.

Сега по отношение на основните аритметични операции, събиране, изваждане, деление и умножение е важно да се отбележи, че числата, които ни засягат, са затворен набор за операции за събиране и умножение, като се има предвид, че при работа с тях, Резултатът, който връща, винаги ще бъде друго естествено число. Например: 3 x 4 = 12/20 + 13 = 33.

Междувременно същата ситуация не се прилага за другите две операции на деление и изваждане, тъй като резултатът няма да бъде естествено число, например: 7 - 20 = -13 / 4/7 = 0, 57.