Определение на емпиричната наука
Емпиричната наука е и онзи метод на познание, който придава голямо значение на наблюдението, за да се установят универсални закони. Един от принципите, които емпиричната наука е извела от наблюдението е, че всеки ефект има предишна причина. Следователно, за да можем да се задълбочим в естеството на ефекта, също е положително да се знае причината, която го поражда.
Дедуктивен хипотетичен метод
Методът, използван от този тип знания, е хипотетично-дедуктивен. Вид знание, различно от това на човешките науки, чийто предмет на изследване не може да бъде изпитан визуално или количествено. В контекста на емпиричните науки голяма тежест имат естествените науки, които задълбочават познанията за Вселената и природната среда.
Физиката, химията и биологията са науки, които са поставени в този контекст и показват детерминистична визия за реалността.
Емпиричните науки показват система от принципи, която служи за обяснение на причините и последиците от явленията. Тоест, чрез този тип знания е възможно да се разбере по-добре света, а също и в случая на психологията е възможно да се разбере по-добре човешкото поведение и психичното здраве.
Проучване на обективната реалност
Философията, напротив, също има за предмет на изследване трансцендентната реалност и нейната стойност не се свежда до натрупване на обективни данни, но също така, спекулативното отражение има голяма тежест. Трябва да се отбележи обаче, че философията се е отразила и върху същността на емпиричната наука. Хюм е един от авторите, който е задълбочил най-много в това отношение.
Снимки: iStock - GregorBister / kasto80